Разбира се, че може да се сключи граждански договор с пенсионер, стига работата, за която е нает да отговаря на условията за този договор. Гражданският договор по принцип е с еднократно действие (т.е. с определена задача). С изпълнението на възложената работа той се прекратява. По отношение на изпълнителите по граждански договор, възнаграждението, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с нормативно признатите разходи – 25 % по ЗДДФЛ (чл. 6, ал. 4 КСО).
След приспадането на НПР се получава облагаемият доход на лицето. Няма значение дали лицето е пенсионер или не, авансов данък се дължи - в размер на 10%.
Що се отнася до осигурителната сума – има значение дали тя е под или над минималната работна заплата за страната /след приспадането на нормативно признатите разходи/.Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и не са осигурени на друго основание през съответния месец подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, ако получаваното от тях месечно възнаграждение след намаляването му с нормативно признатите разходи е равно или по-голямо от минималната за страната работна заплата.Съгласно чл.4, ал.6 от КСО лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите, когато упражняват дейност по ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5 от същата разпоредба на този кодекс.
Възможно е някои осигурени лица да получават доходи от дейности на различни основания, тогава осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по реда определен в чл. 6, ал. 10 КСО. Затова при изплащане на възнаграждение по граждански договор, начисляването и внасянето на осигурителни вноски, осигурителите – възложители трябва да имат информация за размера на осигурителния доход на изпълнителя до този момент от основанията по т. 1, което се отразява от осигуреното лице в декларацията към т.нар. сметка за изплатени суми за изплащане на възнаграждение по извънтрудово правоотношение.
Пояснение:За получаващите пенсии, които полагат труд без трудово правоотношение, се внасят здравноосигурителни вноски, ако полученото от тях възнаграждение (от един или повече възложители)за месеца е равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната след намаляването му с разходи за дейността в размер 25 на сто. Дължимата от наетото лице сума се удържа при изплащане на възнаграждението, независимо, че лицето е осигурено по реда на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО . В тези случаи сборът от получаваната пенсия и възнаграждението не трябва да бъде по-голям от максималния месечен осигурителен доход, определен за периода.
Режимът за внасяне на здравноосигурителни вноски при работа без трудово правоотношение е регламентиран в чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). В случаите, когато при изплащане на суми по извънтрудови правоотношения не се дължат здравни вноски от възложителите, и лицата не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3 от същия член, следва да се осигуряват здравно за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО като внасят здравни вноски в размер на 6 на сто върху осигурителен доход, не по-малък от половината от минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица / т.е. случаите в които, след приспадане на НПР, полученото възнаграждение е по-малко от минималната работна заплата/.
Сподели
RSS
ГРАЖДАНСКИ ДОГОВОР
Разбира се, че може да се сключи граждански договор с пенсионер, стига работата, за която е нает да отговаря на условията за този договор. Гражданският договор по принцип е с еднократно действие (т.е. с определена задача). С изпълнението на възложената работа той се прекратява. По отношение на изпълнителите по граждански договор, възнаграждението, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с нормативно признатите разходи – 25 % по ЗДДФЛ (чл. 6, ал. 4 КСО).
След приспадането на НПР се получава облагаемият доход на лицето. Няма значение дали лицето е пенсионер или не, авансов данък се дължи - в размер на 10%.
Що се отнася до осигурителната сума – има значение дали тя е под или над минималната работна заплата за страната /след приспадането на нормативно признатите разходи/.Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и не са осигурени на друго основание през съответния месец подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, ако получаваното от тях месечно възнаграждение след намаляването му с нормативно признатите разходи е равно или по-голямо от минималната за страната работна заплата.Съгласно чл.4, ал.6 от КСО лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите, когато упражняват дейност по ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5 от същата разпоредба на този кодекс.
Възможно е някои осигурени лица да получават доходи от дейности на различни основания, тогава осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по реда определен в чл. 6, ал. 10 КСО. Затова при изплащане на възнаграждение по граждански договор, начисляването и внасянето на осигурителни вноски, осигурителите – възложители трябва да имат информация за размера на осигурителния доход на изпълнителя до този момент от основанията по т. 1, което се отразява от осигуреното лице в декларацията към т.нар. сметка за изплатени суми за изплащане на възнаграждение по извънтрудово правоотношение.
Пояснение:За получаващите пенсии, които полагат труд без трудово правоотношение, се внасят здравноосигурителни вноски, ако полученото от тях възнаграждение (от един или повече възложители)за месеца е равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната след намаляването му с разходи за дейността в размер 25 на сто. Дължимата от наетото лице сума се удържа при изплащане на възнаграждението, независимо, че лицето е осигурено по реда на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО . В тези случаи сборът от получаваната пенсия и възнаграждението не трябва да бъде по-голям от максималния месечен осигурителен доход, определен за периода.
Режимът за внасяне на здравноосигурителни вноски при работа без трудово правоотношение е регламентиран в чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). В случаите, когато при изплащане на суми по извънтрудови правоотношения не се дължат здравни вноски от възложителите, и лицата не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3 от същия член, следва да се осигуряват здравно за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО като внасят здравни вноски в размер на 6 на сто върху осигурителен доход, не по-малък от половината от минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица / т.е. случаите в които, след приспадане на НПР, полученото възнаграждение е по-малко от минималната работна заплата/.